COVID-19 зове назад към стадото. Маската срещу индивидуалността

0
1383
Искрен Веселинов

Днес маските са навсякъде: по улиците, пред магазините, в учрежденията… Никога не съм си мислил, че ще видя подобна гледка в България, а и в Европа като цяло. Преди се подигравахме на азиатците, които се забулват при всяка грипна епидемия, а сега всички сме като тях. Освен че са навсякъде, носени са с някакво настървение, с недоверие към неносещите. Дори в родния ми град Русе, където все още няма доказан нито един заразен, вече няколко пъти ми предлагат да ми подарят, ако си нямам. Нищо, че Световната здравна организация (СЗО) обяви за напълно ненужно носенето им от здрави хора… Върхът на безсмислието е гледката на самотен шофьор, който така се е замаскрал, та едва му се виждат очите под нахлупената шапка.

Не може тая пандемия от маски да е породена от призивите на генерал Мутафчийски, колкото и легендарен вече да е. Има нещо по-дълбоко в психиката ни, което сега е активирано и маската е само негов символ. Сигурно извечния страх от смъртта, въплатен този път във вируса, за който не спират да ни говорят от сутрин до здрач по всички медийни канали.

Хората обичаме да се плашим, правим го още като деца, когато затворени в тъмна стая си разказваме страшни историйки, докато някой запищи или панически светне лампата. Не може да не сте били част от такава групичка – все едно колко години назад. Спомнете си как с всяка следваща история стискате ръцете на съседите си по-силно и по-силно и се скупчвате все по-близо. Постепенно се превръщате в едно цяло, заедно изживявате емоцията. Търсите защита в групата, в общността. Инстинктът Ви казва, че само там има сигурност.

Така е: човекът е биологичен вид, въпреки всичките си достижения. Често забравяме, че под културния си слой оставаме животни. Впрочем с едно уточнение – стадни животни, както всички свои братовчеди, приматите. Темата е изследвана: Дезмънд Морис написа шедьовъра „Голата маймуна“, за да покаже как изглежда за един зоолоог човекът.  Психоанализата разчепка сексуалния инстинкт, Юнг доказа колективното несъзнавано. Льо Бон изследва психологията на тълпите. Именитият ми съгражданин Елиас Канети пък 15 години писа труда на живота си, „Маса и власт“, чудейки се на влиянието на множеството върху индивида. Истината е проста, стадото осигурява:

– Чувство за сигурност;

– Възможност за репродукция;

– Възможност за съпреживяване (агресия, еуфория, паника);

– Реализация на странстващия индивидуалист.

Последното е интересна подробност, описана във всеки древен мит. Героят с хиляди лица (по Кембъл) напуска общността, преминава през изпитания, постига свръхестествено просветление, за да се върне пак при нея, за да я обнови и заздрави.

Нашата цивилизация (постхристиянска, западна или модерна – както и да я назовете ще сте прави) бе пленена от подвига на този герой, напоследък забравяйки, че този подвиг има смисъл само в името на общността. Индивидуализмът избуя и се превърна в култ сам по себе си, а различността бе превърната във фетиш.

Сега всички сме еднакви. COVID-19, първата риалити пандемия ни превърна в трепереща за оцеляването си общност и всеки търси ръка до себе си, която да стисне панически. Надяваме маските не само, за да се предпазим от заразата, а и за да избягаме от индивидуалността, с която така сме се гордели до скоро, търсейки инстинктивно в стадото личното си оцеляване.

И това ще мине.

Сигурно ще има маса изследвания върху влиянието на медиите върху масовата психика. Но, скъпи приятели: мийте си ръцете, пазете социална дистанция, слагайте дори маски, ако искате, не се предавайте обаче на паниката, не се превръщайте в стадо! Да си останем общество и да търсим пътя към нормализацията!

Автор: Искрен Веселинов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете Вашият коментар
Моля, въведете Вашето име