Подкрепата за гей общността разделя десните. Един напусна публично, друг подкрепя традиционното семейство

0
659

Публичната подкрепа за „София прайд“ и ЛГБТ общността на последното дясно обединение „Демократична България“, създадено между „Да, България“ и ДСБ, всява смут в редиците й от доста време.

Сега обаче нещата са назрели, тъй като в редиците на дясното обединение определено има два откроени лагера – такъв на подкрепящите гей общността и такъв на подкрепящ традиционното семейство.

С публичен акт на напускане днес, във Фейсбук, редиците на Да, България напусна бившият член на Националния съвет на партията Любомир Авдийжски. 

Основният му мотив – различията по теми, но от тях изтъкнати Истанбулската конвенция и подкрепата за гей браковете.

„Христо, бракът е съюз между един мъж и една жена, а половете са само два. Не знам дали има нужда да казвам това именно на теб“, пише Авджийски и обявява, че напуска редиците на партията.

Напрежението заради тази тема обаче в дясното обединение не е от вчера. 

Мартин Димитров, бивш седесар, който първо се присъедини в политиката на ДСБ, а после и в новото дясно обединение, също е отнесъл доста критики в официалния си профил във Фейсбук, заради това, че е подкрепил традиционното семейство.

Разделението по темата с подрепата към гей общността влияе на десните. Най-силна е тази подкрепа в редиците на „Да, България“, от членовете на ДСБ няма такива, които да изразяват мнение, но има такива, които се дразнят на тази тема.

А както се вижда и в самата „Да, България“ има такива. Всъщност това е единствената партия у нас, която показва подкрепа към гей общността и техните искания. Другите са индиферентни и не вземат страна, а ВМРО са категорично против по всяка тема от този тип.

Ето как е описал напрежението в ДАБГ Авджийски и как му е отговорил Христо Иванов: 

„Христо, Hristo Ivanov

Май дойде време да си кажем неща, които дълго отлагахме. А сега трябва да ги кажем публично.

Когато създавахме Да, България, ние се съгласихме, че ще оставим различията, докато се борим с организираните сили на злото в тая страна – корупция, мафия, зависимости от Русия и т.н. и т.н. Казахме си многократно, че няма да даваме приоритет на теми, които ни разделят. Не само ние двамата, но и много други си повярвахме, че това е възможно. В името на това аз и други членове/тогава/ на Националния съвет на Да, България приехме коалицията с ДЕОС, макар да не споделяхме крайно либералните им цели и приоритети. Единственото, което поисках тогава от теб е да не се използва Да, България, за теми, по които не сме единни – еднополови бракове и „полови (р)еволюции“. Приех коалицията с ДЕОС не като морален компромис, защото смятах, че повечето от хората там са почтени и можем да бъдем рамо до рамо в борба с корупцията, оставяйки различията. И от моя страна нищо не се е променило.

В името на общата цел не се възпротивих, когато Да, България излезе с позиция в подкрепа на Истанбулската конвенция, макар темата да разделяше обществото по същите признаци. Личното ми мнение е, че домашното насилие не се бори с конвенции, дори не и само с промени в Наказателния кодекс/да, той има нужда от промени/, но с работещи съдебни институции и общество, което е осъзнато и променено духовно и морално. Редица уважавани от нас юристи се втурнаха да обясняват, че т. 53 от Обяснителния доклад, не била това, което е. Но и двамата знаем, че Gender Identity е половата идентичност, която ти сам можеш да избереш независимо от физическия пол по рождение. Тази възможност Конвенцията гарантираше с т. 53 и др. Смятам, че LGBT активистите/казвам този термин с пълно уважение и без презрение/ бяха поставили своеобразна политическа „клопка“ – ако подкрепиш Конвенцията, то подкрепяш и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност-Gender Identity/не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми/. А ако кажеш, че си против Конвенцията, то ти се поставяш в ролята на някой, който е „за“ домашното насилие. Имаш ли избор.

Когато през миналото лято ВМРО, ГЕРБ, БСП и ДПС се опитаха да прокарат тоталитарни промени в Закона за вероизповеданията, които бяха тежък удар върху свободата на словото, свободата на събранията, свободата на убеждения, свобода на придвижване, право на труд и т.н. от Да, България и Демократична България не излязохте с позиция, въпреки неколкократните ми подкани. Този момент беше ключов, за да покажем, че се борим за справедливост и срещу тоталитаризма, без да даваме приоритет на етикетите либерали, консерватори, десни и леви. Изпуснахме го.

Сега, ден след като излизаш с позиция в подкрепа на „Прайд 2019“, аз виждам, че балансът отдавна е загубен. Сам разбираш, че позицията ти във ФБ макар и умишлено да избягва термините „подкрепям“ или „подкрепям исканията“, се разбира и има стойността именно на подкрепа за каузата на LGBT общността изразяваща се в въвеждане на еднополови бракове в България и полова самоопределеност.

Христо, бракът е съюз между един мъж и една жена, а половете са само два. Не знам дали има нужда да казвам това именно на теб.

Казваш, че не трябва да позволяваме да ни разделят, но явно, че темата, която ни разделя е приоритетна за много от хората в Да, България/и Демократична България/, включително в Изпълнителния и в Националния съвет.
Позицията ти, макар и да е чрез твоя личен профил, де факто е позиция на Да, България. Не ми се иска да влизам в конкретика защо.

И последно – когато излязох от Изпълнителния съвет, а след това и от Националния съвет на Да, България, не го направих публично. Сега обаче публично прекратявам членството си в партията. Знаеш, че правя това с болка, но и без омраза или презрение, макар да съзнавам необратимостта на този акт. Просто в обществените отношения позициите и жестовете имат важно значение. Знаеш, че в продължение на 3 години, дадох достатъчно индикации преди да стигна до сегашното решение.

Вярвам, че приятелството ми с теб и общността на Демократична България ще остане и ще се борим отново на една нива по основната кауза, но не и като съработници в една и съща партийна организация.

И последно – не бих дал подкрепата си в бъдещи избори за Демократична България, освен ако изрично и ясно не се върне онзи баланс между либерално и консервативно, за който се съгласихме, преди Учредяването.

„По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“

Христо Иванов: 

„Драги Любо, съжалявам много за решението ти и че се налага да го обсъждаме тук (от което аз ще се въздържа всъщност). Нямам съзнанието да съм нарушил въпросния баланс, но вероятно не си давам сметка колко далеч са стигнали разделенията и несъвместимостите… Благодаря ти за вложените услилия и помощта и особено ти благодаря, че оставяш врата за приятелство и работа в една посока. Ще се възползвам. Ще се радвам да се видим и да изговорим нещата извън тази центрофуга за истерия. Успех!“

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете Вашият коментар
Моля, въведете Вашето име